Световъртеж
Модератори: fotografa, Bulgaricus
-
Nana
Световъртеж
Здравейте.
На 39 год. от 9 месеца съм със страхотен световъртеж.Диагнозата е нарушение на вестибуларния апарат.Пила съм 3 мес. Бетасерк, милгама, тебокан, Горе-долу 2 месеца бях добре, но пак се започна.Междувременно си направих снимка на шийни прешлени - които паказаха шипове на 3,4,5 прешлен.ЯМР на глава и ши - всичко на ред, кръвна картина - ОК..Реших, че съм за психиатър.От 6 месеца пия серопрам 25 мг. на ден. не е имало ден в който да кажа "Днес съм ОК".На мнение съм вече да спра антидепресанта, защото пък почна много да ми пада кръвното 85/65.Пък и файда никаква не видях.Ходих пак на отоневролог, който ми каза да започна пак с Бетасерк.Някаква идея имате ли какво да правя?
На 39 год. от 9 месеца съм със страхотен световъртеж.Диагнозата е нарушение на вестибуларния апарат.Пила съм 3 мес. Бетасерк, милгама, тебокан, Горе-долу 2 месеца бях добре, но пак се започна.Междувременно си направих снимка на шийни прешлени - които паказаха шипове на 3,4,5 прешлен.ЯМР на глава и ши - всичко на ред, кръвна картина - ОК..Реших, че съм за психиатър.От 6 месеца пия серопрам 25 мг. на ден. не е имало ден в който да кажа "Днес съм ОК".На мнение съм вече да спра антидепресанта, защото пък почна много да ми пада кръвното 85/65.Пък и файда никаква не видях.Ходих пак на отоневролог, който ми каза да започна пак с Бетасерк.Някаква идея имате ли какво да правя?
-
гост
Re: Световъртеж
Здравей!
аз съм с подобен проблем.Пкк-идеална,очни дъна-ОК!ЯМР не ми разрешиха,както и скенер,доста пъти съм ходила на невролог и всички ми казват"неврологичен проблем"!
аз съм на 24 години,ходила съм на психиатър,пила съм Валиум и Анафранил и резултат нулев!
пила съм Транксен и пак нищо!
само дето доста напълнях!
вече спрях всякякви медикаменти!
но на моменти пак ми е зле!
аз не съм медицинско лице,но ако при теб всичко това се дължи на някякъв стрес или стрях,обърни се към ПСИХОТЕРАПЕВТ!
желая ти успех!
аз съм с подобен проблем.Пкк-идеална,очни дъна-ОК!ЯМР не ми разрешиха,както и скенер,доста пъти съм ходила на невролог и всички ми казват"неврологичен проблем"!
аз съм на 24 години,ходила съм на психиатър,пила съм Валиум и Анафранил и резултат нулев!
пила съм Транксен и пак нищо!
само дето доста напълнях!
вече спрях всякякви медикаменти!
но на моменти пак ми е зле!
аз не съм медицинско лице,но ако при теб всичко това се дължи на някякъв стрес или стрях,обърни се към ПСИХОТЕРАПЕВТ!
желая ти успех!
-
Nana
-
fotografa
- Мнения: 1327
- Регистриран на: Чет Мар 23, 2006 7:36 pm
Ако антидепресанта не дава очаквания резултат може да се отиде към повишаване на дозата или към замяна на препарата с друг. А може и допълнително да се добави още един към първия. Подчертава се дебело ролята на спазване на определен режим на живот! Бих добавил - спортувайте редовно. Ако се включите в психотерапевтична група - това е добре дошло.
-
dani_lazarov_@abv.bg
за световъртежа
иди на ендокринолог за изследване на щитовидна и хипофизна жлеза , това усещане ми е много познато.В момента лекувам хипофизната си жлеза
-
fotografa
- Мнения: 1327
- Регистриран на: Чет Мар 23, 2006 7:36 pm
-
Данчо
проф. Стаменова от ИСУЛ има едно мнение, проф.Димов също от ИСУЛ - друго......лечението на моят световъртеж сякаш няма успех от 2003 година, въпреки положените усилия и от двамата.fotografa написа:Ами в ИСУЛ мисля, че са най-добрите в България.
Скоро правих ЯМР на шийния отдел на гр. стълб - диагноза: цервикоспонодилоза - шипове и други изменения.
От форум в руски сайт ми препоръчаха мнение на вертебролог за отстраняване на недостатъчността в кръвообращението на сегмент V3 в ниво С0-С1 и евентуална мануална терапия.
Вертебролозите в ИСУЛ към Нервната клиника на Стаменова ли са, в Ортопедията или в самостоятелно звено?
-
роси
-
ptomoff
- Site Admin
- Мнения: 745
- Регистриран на: Сря Мар 22, 2006 9:45 pm
Защото това е форум за традиционна медицина. Който се вълнува от алтернативна, може да пише в съответния форум за алтернативна медицина.роси написа:защо всички пишете за лекарства,някой не е ли отитвал с иглотерапия или упражнения или нещо друго
-
122010
- Мнения: 1
- Регистриран на: Сря Яну 13, 2010 4:49 pm
Проф. Стаменова да се пенсионира, урежда хосписи с пациенти
Колко струва спешната медицинска помощ в България?
· РОДНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ПОКРИВА ЕДВА 3 ДЕНА ПРЕСТОЙ В БОЛНИЦАТА ПРИ МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ
· ЗА ЛЕЧЕНИЕ В ХОСПИС ИСКАТ МЕЖДУ 600 И 1000 ЛВ НА МЕСЕЦ
7 януари 2010.- Розалина Върбанова Цанкова, работила дълги години като счетоводител в „Нефт и Въглища”, изпадна внезапно в безсъзнание и имаше нужда от указване на спешна медицинска помощ. 80-годишната жена, енергична и работохолик, лежеше безпомощно на леглото, загубила способност да говори и да се движи. Горещо се надявахме да не се предаде, защото съседката беше викнала бърза помощ и линейката трябваше да е на път....
След набиране на 112 -телефона, предназначен за спешни случаи и 4 мъчителни часа в очакване, ни уведомиха, че линейката все още е на път...
Не е тайна, че лошата координация с тел. 112 спъва работата на линейките.
Заради борчовете на медицинските центрове за бърза помощ, държавни, линейките са пред спиране, без пари за бензин... Според медиите, ще дойде момент, в който бързата помощ ще бъде платена.
Жалко, че не бяхме осведомени за ефикасността на държавните линейки и за това как работи здравната система сега.
Роза лежеше все така безпомощно, без да може да говори и да се движи. Очаквахме да пристигне час по-скоро линейката за да я отведат в болницата, където посредством апаратурата да установят причината за състоянието й!
Звънн на телефон – неучтива жена, оказва се че е и шеф на спешното отделение. Отново питa на кой адрес трябва да се прати линейката. Повтаря, че линейката е по адреси и не се знае кога точно ще пристигне за да прегледа Роза. След упорито настояване от наша страна да ни бъде оказана спешна медицинска помощ, 4 часа след като първото повикване, неучтивата госпожа ни посъветва да се обърнем към личния лекар. Състоянието на Роза се влошаваше. Изгубила говор и неспособна да движи части от тялото си. След като се обърнахме към личния лекар на Роза, той също каза че има много адреси за посещение, но се отзова и до 10 минути вече преглеждаше Роза. След като приключи прегледа се установи диагнозата – МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ.
При внезапна загуба на говора или частична парализа, трябва да се осигури максимално бърз и незабавен транспорт към болнично заведение. Поне така е в Европа! В Испания има специален протокол, на име Код Иктус, който се погрижва 50 минути след подаването на сигнала, пациентът да бъде на операционната маса с подходящия екип от неврохирурзи. Защото в тези случаи времето е злато и с всяка изминала минута умират все повече мозъчни клетки и състоянието е необратимо. Всяко медицинско лице знае, че крайният срок за венозна тромболиза е 3 часа, за артериална – 4, за някои невропротективни медикаменти – 6 часа, като при всички случаи по-рано започналото лечение води до по-добри резултати.
Линейката още я нямаше... 4 часа след обаждането ни!
Обадихме се да попитаме дали изобщо щеи идва линейката или може би ние трябва да транспортираме Роза – както е с дясна пареза???
Линейката в последна сметка дойде и указаха някаква помощ на Роза. Възникна спор към коя община се води жената. Толкова ли е важно в случая това? Не е ли по-важен човешкият живот? Всяка минута е ценна...защото последствията са необратими!
Спешното отделение на софийската болница “Исул”
На Роза й поставиха диагноза Исхемичен инфаркт. Констатираха, че тя няма да се подобри и че за една жена на възраст такива старчески изменения на мозъчната кора са нещо съвсем нормално. Проф.Стаменова, на пенсионна възраст (67 г.) и с доста груби обноски, ни уведоми че в неделя, само 3 дена след това, се налага да я изпишат, тъй-като нямало какво да й се лекува. Всички санитарки бяха стриктно инструктирани от съпругата на депутата - проф. Стаменова, да не коментират нищо по въпроса!
Къде бихме могли да настаним Розалина? Препоръчват веднага услужливо платен ХОСПИС ДАР, клиника срещу заплащане! Сумите в такива Хосписи варират от 20 до 240 лева на ден! Като се има в предвид ниските заплати в България, едва ли някой би се ориентирал към подобно лечение. Горещите препоръки на медицинскте лица в „Исул” остават единствения изход за лечение и надежда за близките на нуждаещия се! Защо е нужно това? Нима Розалина, както другите пенсионери не си е плащала съвестно здравноосигурителните вноски? Как е възможно един напълно-безпомощен човек и толкова зависим да бъде оставен на произвола на съдбата от хора, които са положили Хипократовата клетва?! Какво се случва с здравеопазването ни или всичко е една заблуда за наивни данъкоплатци?
След 4 дена престой в „Исул” ни обясниха, че Розалина не може да остане повече, тъй-като клиничната й пътека се била изчерпала! При напускане ПЛАТЕНА ЛИНЕЙКА, срещу 50 лв и никакво предписание на схема за лечение или лекарства. Много интересен факт! Здравноосигурителните вноски, които си си плащал цял живот, не стигат дори за 4-дневно лечение! В действителност здавеопазването ни излиза скъпо като заплащане и твърде ниско като качество на услугата! Да не кажа в този случай, вредно за живота!
От семейството на потерпевшата
· РОДНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ПОКРИВА ЕДВА 3 ДЕНА ПРЕСТОЙ В БОЛНИЦАТА ПРИ МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ
· ЗА ЛЕЧЕНИЕ В ХОСПИС ИСКАТ МЕЖДУ 600 И 1000 ЛВ НА МЕСЕЦ
7 януари 2010.- Розалина Върбанова Цанкова, работила дълги години като счетоводител в „Нефт и Въглища”, изпадна внезапно в безсъзнание и имаше нужда от указване на спешна медицинска помощ. 80-годишната жена, енергична и работохолик, лежеше безпомощно на леглото, загубила способност да говори и да се движи. Горещо се надявахме да не се предаде, защото съседката беше викнала бърза помощ и линейката трябваше да е на път....
След набиране на 112 -телефона, предназначен за спешни случаи и 4 мъчителни часа в очакване, ни уведомиха, че линейката все още е на път...
Не е тайна, че лошата координация с тел. 112 спъва работата на линейките.
Заради борчовете на медицинските центрове за бърза помощ, държавни, линейките са пред спиране, без пари за бензин... Според медиите, ще дойде момент, в който бързата помощ ще бъде платена.
Жалко, че не бяхме осведомени за ефикасността на държавните линейки и за това как работи здравната система сега.
Роза лежеше все така безпомощно, без да може да говори и да се движи. Очаквахме да пристигне час по-скоро линейката за да я отведат в болницата, където посредством апаратурата да установят причината за състоянието й!
Звънн на телефон – неучтива жена, оказва се че е и шеф на спешното отделение. Отново питa на кой адрес трябва да се прати линейката. Повтаря, че линейката е по адреси и не се знае кога точно ще пристигне за да прегледа Роза. След упорито настояване от наша страна да ни бъде оказана спешна медицинска помощ, 4 часа след като първото повикване, неучтивата госпожа ни посъветва да се обърнем към личния лекар. Състоянието на Роза се влошаваше. Изгубила говор и неспособна да движи части от тялото си. След като се обърнахме към личния лекар на Роза, той също каза че има много адреси за посещение, но се отзова и до 10 минути вече преглеждаше Роза. След като приключи прегледа се установи диагнозата – МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ.
При внезапна загуба на говора или частична парализа, трябва да се осигури максимално бърз и незабавен транспорт към болнично заведение. Поне така е в Европа! В Испания има специален протокол, на име Код Иктус, който се погрижва 50 минути след подаването на сигнала, пациентът да бъде на операционната маса с подходящия екип от неврохирурзи. Защото в тези случаи времето е злато и с всяка изминала минута умират все повече мозъчни клетки и състоянието е необратимо. Всяко медицинско лице знае, че крайният срок за венозна тромболиза е 3 часа, за артериална – 4, за някои невропротективни медикаменти – 6 часа, като при всички случаи по-рано започналото лечение води до по-добри резултати.
Линейката още я нямаше... 4 часа след обаждането ни!
Обадихме се да попитаме дали изобщо щеи идва линейката или може би ние трябва да транспортираме Роза – както е с дясна пареза???
Линейката в последна сметка дойде и указаха някаква помощ на Роза. Възникна спор към коя община се води жената. Толкова ли е важно в случая това? Не е ли по-важен човешкият живот? Всяка минута е ценна...защото последствията са необратими!
Спешното отделение на софийската болница “Исул”
На Роза й поставиха диагноза Исхемичен инфаркт. Констатираха, че тя няма да се подобри и че за една жена на възраст такива старчески изменения на мозъчната кора са нещо съвсем нормално. Проф.Стаменова, на пенсионна възраст (67 г.) и с доста груби обноски, ни уведоми че в неделя, само 3 дена след това, се налага да я изпишат, тъй-като нямало какво да й се лекува. Всички санитарки бяха стриктно инструктирани от съпругата на депутата - проф. Стаменова, да не коментират нищо по въпроса!
Къде бихме могли да настаним Розалина? Препоръчват веднага услужливо платен ХОСПИС ДАР, клиника срещу заплащане! Сумите в такива Хосписи варират от 20 до 240 лева на ден! Като се има в предвид ниските заплати в България, едва ли някой би се ориентирал към подобно лечение. Горещите препоръки на медицинскте лица в „Исул” остават единствения изход за лечение и надежда за близките на нуждаещия се! Защо е нужно това? Нима Розалина, както другите пенсионери не си е плащала съвестно здравноосигурителните вноски? Как е възможно един напълно-безпомощен човек и толкова зависим да бъде оставен на произвола на съдбата от хора, които са положили Хипократовата клетва?! Какво се случва с здравеопазването ни или всичко е една заблуда за наивни данъкоплатци?
След 4 дена престой в „Исул” ни обясниха, че Розалина не може да остане повече, тъй-като клиничната й пътека се била изчерпала! При напускане ПЛАТЕНА ЛИНЕЙКА, срещу 50 лв и никакво предписание на схема за лечение или лекарства. Много интересен факт! Здравноосигурителните вноски, които си си плащал цял живот, не стигат дори за 4-дневно лечение! В действителност здавеопазването ни излиза скъпо като заплащане и твърде ниско като качество на услугата! Да не кажа в този случай, вредно за живота!
От семейството на потерпевшата
-
Bulgaricus
- Мнения: 2423
- Регистриран на: Пон Ное 05, 2007 4:16 pm
- Местоположение: Германия
Здравейте,
много тъжна история. По моята специалност е, защото е в сферата на първичната бърза помощ. Освен да Ви съчувствам, друго не мога да направя.
Времето на пристигане на линейка е неприемливо от медицинска гледна точка. Въпросът е какво да прави ЦСМП, при условие, че има 10 пъти по-малко линейки на глава от населението в сравнение с Испания?
С оглед на неоказаната навременна медицинска помощ това, което се е случило в болницата е адекватно - средствата за лечение са рационализирани, т.е. са въведени с оглед на ограниченията граници за това кой какво лечение има право да получи. Късното пристигане в болницата е било ключовият факт за неуспеха.
За съжаление и да е пристигнала навреме с оглед на възрастта и надали са щели да предприемат адекватни мерки.
Спорът къде да се води пациентът не трябва да се води пред близките, но е важно там, където се води да има и отделение, в което може да се направи нещо, извън простото осигуряване на легло.
Такава е солидарната система на здравеопазване - всички плащат и колкото има се разпределя на всички. Пациентката със сигурност е ползвала многократно услугите на НЗОК.
Трагично е, че краят на живота в тази тежка социална обстановка е толкова жесток, грозен и безмилостен.
Роза е трябвало да бъде настанена в дом за специализирани грижи, защото не може да се очаква от семейството, че ще знаят кое как да правят.
Понеже не става дума за спешен транспорт, а за "такси" по силата на определенията е нормално пътуване до дома да се заплаща от пациента, а не от държавата.
Терапия няма, явно целят да не и удължават мъките с медикаменти. Обикновено се предписва хепарин или маркумар срещу кръвосъсирването и някакъв спазмолитичен препарат срещу спастиките.
Поздрави,
много тъжна история. По моята специалност е, защото е в сферата на първичната бърза помощ. Освен да Ви съчувствам, друго не мога да направя.
Времето на пристигане на линейка е неприемливо от медицинска гледна точка. Въпросът е какво да прави ЦСМП, при условие, че има 10 пъти по-малко линейки на глава от населението в сравнение с Испания?
С оглед на неоказаната навременна медицинска помощ това, което се е случило в болницата е адекватно - средствата за лечение са рационализирани, т.е. са въведени с оглед на ограниченията граници за това кой какво лечение има право да получи. Късното пристигане в болницата е било ключовият факт за неуспеха.
За съжаление и да е пристигнала навреме с оглед на възрастта и надали са щели да предприемат адекватни мерки.
Спорът къде да се води пациентът не трябва да се води пред близките, но е важно там, където се води да има и отделение, в което може да се направи нещо, извън простото осигуряване на легло.
Такава е солидарната система на здравеопазване - всички плащат и колкото има се разпределя на всички. Пациентката със сигурност е ползвала многократно услугите на НЗОК.
Трагично е, че краят на живота в тази тежка социална обстановка е толкова жесток, грозен и безмилостен.
Роза е трябвало да бъде настанена в дом за специализирани грижи, защото не може да се очаква от семейството, че ще знаят кое как да правят.
Понеже не става дума за спешен транспорт, а за "такси" по силата на определенията е нормално пътуване до дома да се заплаща от пациента, а не от държавата.
Терапия няма, явно целят да не и удължават мъките с медикаменти. Обикновено се предписва хепарин или маркумар срещу кръвосъсирването и някакъв спазмолитичен препарат срещу спастиките.
Поздрави,