Охулването на лекарите

Форуми за взаимопомощ на лекарите специалисти

Модератори: fotografa, Група на лекарите

Отговори
pramed
Мнения: 2
Регистриран на: Чет Сеп 07, 2006 11:38 pm

Охулването на лекарите

Мнение от pramed » Вто Ное 28, 2006 10:02 pm

Дело срещу лекарите (1953)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Делото срещу лекарите (на руски: дело врачей, врачи-вредители или врачи-убийцы) е заведено в началото на 1953 г. по скалъпени обвинения в конспирация за елиминиране на съветското ръководство.

Делото срещу лекарите се подготвя тайно още от лятото на 1951 г. То е замислено като обвинение срещу видни, приближени до Кремъл, лекари в престъпно лечение на съветските вождове. За съветските служби за държавна сигурност това не е първият случай: още през 1937 г., в процеса срещу Бухарин, подобни обвинения се отправят и към професор Д. Д. Плетньов, лекарите Л. Г. Левин, И. Н. Казаков.

Делото на практика се подхранва от общата психоза на Сталин, от неговия страх от заговори, както и от подозрителността му към лекарите, особено при влошаване на здравето му през 1953 г.

Съдържание [скриване]
1 Арести, обвинения, обвиняеми
2 „Подписка“ до в. Правда
3 Вълна на антисемитизъм
4 Краят на делото
5 Външни препратки



[редактиране] Арести, обвинения, обвиняеми
Арестите на видни лекари започват още през септември 1952 г. Отначало биват арестувани 37 лекари, но броят им бързо нараства на стотици. Част от тях биват изпратени в ГУЛАГ или екзекутирани. Следствието се провежда с жестоки побои върху подследствените и повдигане на най-страшни обвинения: „шпионски терористичен заговор и връзка с чуждестранни разузнавания“, „американски наемници“, „диверсанти в бели халати“, „буржоазен национализъм“. Последното обвинение е насочено срещу лекарите-евреи. Макар че отначало делото срещу лекарите не представлява акт на антисемитизъм – обвиняеми по него са и видни руски лекари – в последствие то се разраства в такъв.

Сред главните обвиняеми по делото срещу лекарите са: Соломон Михоелс (който умира при съмнителни обстоятелства още през 1948 г., наречен „известен еврейски буржоазен националист“), д-р Борис Шимельович (бивш главен хирург на Червената армия и директор на известната Боткинска болница), Мирон Вовси (личен лекар на Сталин, брат на С. Михоелс), Яков Етингер (световноизвестен кардиолог), Борис Коган (терапевт) и др.


[редактиране] „Подписка“ до в. Правда
На 3 януари 1953 г. вестниците „Правда“ и „Известия“ публикуват съобщение на ТАСС за ареста на „групата на лекарите-вредители“. Последва инсценирана подписка под писмо, предназначено за в. „Правда“, в което остро се осъжда заговорът на „буржоазните националисти“ и се изразява одобрение към съветското правителство. Писмото е подписано от няколко десетки видни съветски евреи, сред които: Давид Ойстрах, Самуил Маршак, Лев Ландау, Исак Дунаевски. Иля Еренбург отначало не подписва и събира смелост да изпрати писмо до Сталин, в което изтъква, че „няма еврейска нация“ и че еврейският национализъм „неизбежно води до измяна на Родината“, но че писмото в „Правда“ можело да бъде изтълкувано опасно от „враговете на Родината“, поради което той не можел сам да реши, дали да подпише, но ако ръководните другари решат, че подписът му е „желателен и полезен за защитата на Родината“, той веднага щял да подпише. Накрая писмото с подписката не е публикувано, поради взрива от възмущение на западната общественост от делото срещу лекарите. Това е първият признак на разколебаване на съветското ръководство във връзка с делото. Алберт Айнщайн, Уинстън Чърчил и други видни личности изпращат телеграми, в които отхвърлят обвиненията срещу лекарите и настояват за разследване.


[редактиране] Вълна на антисемитизъм
Публичното разгласяване на делото срещу лекарите предизвиква широка вълна на преследвания срещу лекари-евреи в целия Съветски съюз. Органите на държавна сигурност фабрикуват аналогични дела в различни градове. Лекарите-евреи започват да се боят да ходят на работа, а пациентите се страхуват да се лекуват при тях. Появява се и слух, че Сталин готви масово изселване на евреите в Сибир. Много от обикновените хора в Съветски съюз през 1953 г. вярват в истинността на обвиненията, като широко разпространено е мнението, че лекарите, макар и неволно, са станали съучастници в чужд заговор.

На 9 февруари 1953 г. в съветското посолство в Тел Авив е взривена бомба. На 11 февруари СССР скъсва дипломатическите си отношения с Израел. Вследствие на това, международният конфликт около делото срещу лекарите се изостря още повече.


[редактиране] Краят на делото
След комюникето на ТАСС за делото срещу лекарите Сталин живее още само 51 дена. На 3 април 1953 г. всички оцелели обвиняеми по делото срещу лекарите са освободени. На следващия ден това е обявено в пресата.

Делото е закрито на 31 март 1953 г., а на 3 април 1953 г. Централният комитет на КПСС официално оправдава арестуваните. Главният следовател по делото, М. Рюмин, е обвинен за скалъпването на заговор, арестуван е и е екзекутиран.

fotografa
Мнения: 1332
Регистриран на: Чет Мар 23, 2006 7:36 pm

Мнение от fotografa » Чет Ное 30, 2006 9:02 pm

По времето на Сталин различни обществени групи са били подложени на гонение, а освен това са били избивани милиони хора. По - интресно е Общественото отношение към лекарите в България, които законодателно са третирани едва ли не като престъпници. На какво ви прилича например това - глоба от 5000 лв. за загубен трети отрязък от зелена рецепта. Ние да не сме пласьори на наркотици!? Ами с един ден да забавиш отчета за РИОКОЗ и 200 кинта глоба са ти в кърпа вързани.
Последна промяна 1 на fotografa, променена общо 0 пъти

lion
Мнения: 207
Регистриран на: Вто Мар 28, 2006 2:22 pm

Мнение от lion » Пет Дек 01, 2006 12:59 pm

Затова пък когато някой мафиот убие някого, в съда се появява гаджето на мафиота и казва - "Аааа, ние нея вечер бяхме заедно" - и хоп - свободен си. И това ако е правова държава и нормални закони. В парламента много често хора дето си нямат представа от дадената материя пишат закони и ги гласуват, има съдии които не познават законите вече и работят само на принципа "има такава практика" (щото компютъра им изплюва наличната практика по даден член от закона). Не ми е много ясно точно накъде сме тръгнали.

fotografa
Мнения: 1332
Регистриран на: Чет Мар 23, 2006 7:36 pm

Мнение от fotografa » Съб Дек 02, 2006 11:11 am

Аз пък познавам съдии дето се чудят как може да се прокара закон дето да ни задължава да работим като еднолични търговци, и които твърдят, че законодателните мерки са твърде сурови и несъразмерни. Като сравняват аналогичните мерки спрямо адвокатите заключават кратко - ясно е кой и за кого прави законите.Но казват, че в същото време и ние сме си виновни дето седим пасивни и не взимаме никакви мерки. За да те чуят и да те разберат, трябва преди всичко да се обадиш. Днес има събиране на софийските джипита и ще видим колко от тях ще се обадят и как останалите ще си мълчат като мумии. Нищо чудни, че сме изпаднали в подобно положение.

Отговори