Приватизацията на болниците

Форуми за взаимопомощ на лекарите специалисти

Модератори: fotografa, Група на лекарите

Отговори
angelov
Мнения: 12
Регистриран на: Чет Мар 30, 2006 9:41 pm
Местоположение: Варна, ул.М.Балабанов №1

Приватизацията на болниците

Мнение от angelov » Сря Май 07, 2008 3:59 pm

ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БОЛНИЦИТЕ


Обсъждането на приватизацията на болниците в последно време получи нов тласък,не без връзка и с изявленията на новия здравен министър.На стационарите се гледа с особено упование за това,че там могат да бъдат преодолявани всички проблеми,
нерешими на другите нива на здравната система.Какво са болниците-масивни сгради съоръжени с разнообразна и модерна апаратура където работят в сътрудничество множество специалисти,място за научни изследвания и обучение или просто едно убежище за откъсване от домашната среда и ползване на безплатни грижи?Имам усещането за една хиперболизирана представа на обществото за тези лечебните заведения.Кое е най- важното в действителност?
Очакванията на пациента облечен в пижама да получи най-компетентната и своевременна здравна помощ,дори и в най-съвременно оборудваната клиника,биха могли да се окажат горчиво разочарование.Сградите и техниката са помощни средства,понякога извънредно съществени,но най-важни са хората,техният творчески дух,тяхната квалификация,професионализъм и мотивация.За успешното функциониране на тези лечебни структури най-важният фактор е характерът на взаимоотношенията в административен и икономически аспект- на първо място системата на разплащане със институцията като цяло,както и формулата за определяне на индивидуалното възнаграждение.Но да се върна към заглавната тема.
В изявленията на министъра се откроиха някои намерения,без обаче да са придружени от съответния анализ. Проблемът е за собствеността на сградите и прилежащите терени.Дали държавата и местните власти да притежава материални активи в здравеопазването и колко е въпрос до чиито закономерен отговор може да се достигне само по един път-след като първо се реши в какъв обем държавата и общините ще организират и управляват пряко медицински дейности.И това решение е свързано с няколко обстоятелства,като например обществените предпочитания,демографските фактори и териториалните особености.Нека не забравяме,че истиското ефициентно съотношение между доболнична и стационарна помощ може да се получи само при добре балансирани стимули във въпросните сектори,каквито в момента липсват. Отделно,според стратегически дългосрочни прогнози, през 21-я век ще настъпи залеза на болниците.Предвижда се запазването само на секторите за интензивно лечение и някои отделения за хронично болни.
Все пак,понастоящем най-важното условие за обосноваване на решението за приватизация е здравния статус на населението.Без надеждни данни ,всяко съждение и бъдещо намерение увисва във въздуха като неадекватно и безпочвено.Тук трябва да се подчертае,че положението със здравната информация е далеко от овладяно и контролируемо.Първо,в нашата диагностична практика липсват твърди стандарти-всеки поставя диагнози-от фелдшера,през общопрактикуващия лекар до републиканския консултант.На кое ниво и доколко може да се разчита на достоверност?Второ не е тайна,че сега действащата методика за разплащане на лечебните заведения създава предпоставки за диагностично моделиране и то не само за да се осигурят приходи за институцията,но и с оглед преодоляване на бюрократичните препятствия и подпомагане на боледуващите лица.Ако се позоваваме на Националния център за здравна информация,ще се убедим колко оскъдни и неубедителни са данните.А отсъствието на каквито и да е сведения за доболничния сектор,въпреки купищата изписани амбулаторни листи и отчети, е повече от тревожно.Неуместни и безплодни са и опитите с електронизация на отчетността да се остави впечатление за нейното усъвършенстване.В случая важно е съдържанието.При неустановени диагностични стандарти,задължителното електронно отчитане е ненавременно и само увеличава производствените разходи. Засега може да се каже,че коректна и широкообхватна здравна информация липсва.Въпросите колко са остро и хронично болните по стадии и тежест,колко са действително спешните случаи,а оттук и какви са необходимите здравни ресурси-сгради,кабинети,операционни зали,вид и брой специалисти,работни часове и пр.,също остават без отговор.
Как при тези обстоятелства ръководството на министирството ще формулира своите преценки,кои материални активи са ненужни?
Нека погледнем и върху смисъла и последиците на евентуалната приватизация.Аз не изключвам възможността и държавата и общините да организират медицински дейности и в наети сгради и помещения.За такова действие най-точният съдник би била
икономическата целесъобразност.Все пак следва да се отбележи,че наличността на собствен сграден фонд и обзавеждане в съответните сектори позволява по-голяма стабилност ,независимост и възможност за контролиране на процесите.Лечебните комплекси не са пазарни сергии,поддаващи се на експресно изграждане или демонтаж.Но главното съображение опира пак до пазарнатна регулация и администрирането.Ако във всички области на здравеопазването и постоянно оперираха достатъчно силни ценови стимули,държавата би могла изобщо да не се намесва като пряк производител на медицински услуги.Съществуват звена,обаче,където мотивацията трябва да надхвърля тази,която би могло да се очаква при съществуващия размер на паричното възнаграждение.В тези звена залогът за една несвоевременна или некомпетентна намеса е с характера на катастрофални последеци или смърт за пациента.Докато едно подобно несъоттветствие между необходимата мотивация и актуалното възмездяване на труда е безспорен недостатък на икономическите механизми,то поемането на риска от функционален провал с цената на човешки живот е направо недопустимо.Затова гарантирането на спешната доболнична и болнична помощ би трябвало да бъде прерогатив на публичната власт,най-добре чрез пряко управление и със собствени ресурси.Такива следва да се предвидят и за субсидиарната/заместваща/ роля на държавата,при констатирани дефекти в здравната система.
А каква следва да бъде съдбата на приватизираните стационари и поликлинични сгради?Тук отговорът е недвусмислен-решението трябва да принадлежи на бъдещия собственик,така както биха повелявали и истинските му права на такъв.Ако съществуват достатъчно силни пазарни стимули,извън защитените сектори за които говорих по-горе,предметът на дейност сигурно ще се запази.Иначе ,да се задължава частна институция да прави нещо против икономическия си интерес е безсмислено и безполезно.За тези случаи си има и ширико известна поговорка.

Варна,02.05.2008 г. Д-р Веселин Б. Ангелов

fotografa
Мнения: 1332
Регистриран на: Чет Мар 23, 2006 7:36 pm

Мнение от fotografa » Пет Май 16, 2008 4:36 pm

Както на всички ни е известно - приватизацията няма да е за лекарите, а за ТЯХ. Но дори да има приватизация, това не решава проблема. Трудно ми е да си представя как ще си купя две стаи от здравното заведение, в което работя. И после след двайсет години като се пенсионирам, кой ще работи в моя кабинет!? Двете ми деца ли!? Та те изпитват едва ли не погнуса от професията на майка им и на баща им! осем години реформа, а те раснаха безпризорни, защото майка и татко все не я нагодиха тая реформа!!!

Отговори