как се става GP?

Форум за взаимопомощ на общопрактикуващите лекари в България

Модератори: fotografa, Група на лекарите

Отговори
spock
Мнения: 2
Регистриран на: Нед Фев 15, 2009 12:43 am
Местоположение: София

как се става GP?

Мнение от spock » Съб Фев 21, 2009 6:38 pm

Хипотетичен случай, завършил съм наскоро медицина, нямам специалност, какво е нужно като документация и прочие изисквания за да отворя кабинет за обща практика?

Благодаря!

lion
Мнения: 208
Регистриран на: Вто Мар 28, 2006 2:22 pm

Мнение от lion » Нед Мар 01, 2009 4:45 pm

Хипотетично изкарваш една специалност по Обща медицина, регистрираш един кабинет за ОПЛ обзаведен хипотетично с всичко необходимо по изискванията на РЦЗ, РИОКОЗ, НЗОК, РСПАБ и Общината и можеш да опиташ да сключиш договор с НЗОК.

miky
Мнения: 46
Регистриран на: Нед Май 17, 2009 8:54 pm

Мнение от miky » Съб Юни 27, 2009 8:17 pm

Късно се включвам, надявам се да помогна някак. Ето как:

1. Вадиш си УИН от БЛС
2. Намираш си кабинет (договор за наем) (МЦ, ДКЦ - спукват се да търсят ОПЛ, заради пациентелата, която идва с тях. Като кажеш, че нямаш никакви пациенти ще се намръщят, но ще намериш лесно кабинет за около 200 лв наем и обещания да пращаш пациенти при тях).
3. Регистрираш фирма (ЕТ) или самоосигуряващо се лице в НАП.
4. С договора за наем в РИОКОЗ. 60-70 лв беше таксата и почерпката е задължителна. Около 2-3 седмици (мин) за да ти направят едно листче със заключение, че кабинета е ок.
5. Отиваш е РЦЗ - регистрираш номер на практика. Много са отзивчици, личи си, че са интелигентни хора. Без пари, за 10 дена излиза решението. Често става по-бързо.
6. Отиваш в НЗОК. По мое време имаше една глупост, че само регистрираните до февруари месец практики могат да сключват договори с касата (не знам защо). Май го отмениха. Представяш лист за записване с един пациент (може и самия ти, макар, че ще се озъбят).

По закон до 2010 г. всеки лекар може да работи като ОПЛ (гратисен период). Какво ще стане след това - никой не знае. Все пак - ако започнеш да работиш като ОПЛ дори и с един пациент - няма да се оправиш. Намери някой да ти покаже цялата бумащина. Нагласи се психически за огромно разочарование. Ние ОПЛ трябва да крадем от времето, отделено за наредби и закони, за писане и бумаина за да свършим някоя и друга медицинска дейност. Ако няма кой - аз съм готов да ти покажа как се работи, как се борави с документацията и отчетите.

Успех!

fotografa
Мнения: 1338
Регистриран на: Чет Мар 23, 2006 7:36 pm

Мнение от fotografa » Чет Юли 09, 2009 12:21 am

След като минах през цялата одисея на ОПЛ от началото, сега мога да кажа, че не си струва. Освен ако не си закъсал особено материално и ако в теб няма някаква страст да практикуваш и да помагаш на хората за собствена сметка. Има далеч по безболезнени и ефективни начини човек да си изкарва прехраната. Сина ми например още не е завършил, а изкарва повече от мен. Особено съм огорчен от случая с кардиолога. На човека вчера му прилошало, загубил говор и картина и в отговор какво очаквате, че казал присъстващия в кабинета пациент! - И какво сега, няма ли да ме прегледате!? В контекста на случилото казаха, че на една колежка по време на работа и съобщили, че баща и е починал. Присъстващият в кабинета пациент възмутено попитал -И сега какво? Няма ли да ми изпишете лекарствата!? Аз прктикъвам по особен начин. Могат десет пъти дневно да ми плюят в душата, и на единайстия като помогна на човека, вече нищо не ме интересува. Но виждам, че всички не могат да мислят като мен. А и не са длъжни. Който е решил да става Джипи, първо да постажува в някоя сериозна практика и ако му хареса, нека се пробва. Но много медицински представители посещаващи кабинета ми категорично отхвърлят възможността да започнат такъв вид практика. Сигурно са наплашени от това, което виждат да се случва.

miky
Мнения: 46
Регистриран на: Нед Май 17, 2009 8:54 pm

Мнение от miky » Сря Авг 19, 2009 12:12 pm

Абсолютно съм съгласен с фотографа. Това, че пациентите си мислят, че си машина и нямаш право на личен живот и чувства донякъде съм склонен да го обясня, но това те да мислят, че си им длъжен, сега на момента, без значение дали имаш или не възможност, при това безплатно - не мога.

fotografa
Мнения: 1338
Регистриран на: Чет Мар 23, 2006 7:36 pm

Мнение от fotografa » Вто Сеп 22, 2009 11:54 pm

Много си харесвам професията иначе отдавна да съм я напуснал. Виждам вече какви поражения е нанесла върху мен и семейството ми. Давам си ясна сметка и за това какво ми е дала и как ме е развила като човек. Едно предупреждение - да практикуваш в България не е като да работиш в Германия или Англия! Там е трудно но не тежи! Докато тук направо можеш да пострадаш. През август бях в почивка, качих Мусала и Вихрен, занимавах се само със себе си и си припомних какво е да си човек. :cry: Тъжна история... Значи през останалото време не се чувствам много човек?...След отпуската ме посети едно младо момче - медицински представител и аз му казах: - Колега, надявам се да не я работите дълго тая работа, защото ще е голяма загуба шест години да се развивате като лекар и след това да пропилеете всичко това! А той отговори: - Не можете да ме заблудите. Та аз съм трето поколение лекар!
За какво да си говорим повече...Сигурно след 20 години професията ще е много по-престижна, платена и по-улеснена за практикуване. Който може, нака устиска. Аз виждам много копнеещи час по-скоро да се пенсионират, много малко желаещи да ги наследят. Чувам и как тоя или оня колега се преселил в отвъдното, ама не ми е ясно дали е в статистическите норми. Често ме питат дали някое от децата ми няма да наследи професията на родителите си. Аз пък се питам какво щеше да се получи , ако бях продължил с математиката и бях избрал професията на сина си? Студент е, работи и сигурно изкарва повече от мен.

Отговори