Миналата година май месец решихме с мъжа ми, че му е дошло времето и ще правим бебе. Понеже си имах още тогава течение отидох при гинеколог, и то един от "най-добрите" в Бургас. Отидох на частно. След прегледа - 15лв в неговия джоб и "няма какво да се притесняваш". Следващия месец забременях. Пак при него - установи, че съм бременна и ми даде бележка. От там се записах при гинеколог, който работи със здравната каса, да ми пуска изследвания за кръв, и т.н. женска консултация. Междувременно пак си ходих да давам през месец по 20лв на първия лекар, за да ме гледа на видеозон. Бебето беше голямо, но реших, че ще си раждам нормално, а и тогава 400лв, които си искат докторите за секцио ми се струваха много, въпреки че сега след всичките пари, които отидоха по доктори, не ми изглеждат чак толкова много.
Дойде време да раждам. Реших, че няма да давам пари и ще карам на късмет. Резултата беше - абсолютно никакво внимание, през цялото време трябваше да слушам колко и била ниска заплатата на акушерката (а пък после като си говорехме с другите родилки казаха, че и те дали по 50лв, което прави 150лв, за един ден, на това ако му казва ниска заплата незнам просто). Общо казано - оставиха ме да се мъча като куче и едва след като майка ми уплашена (имах болки вече 20часа, беше ми паднала тапата преди шест, и водата беше изтекла преди два, и знаехме че бебето ще е голямо) отишла да чука на вратата, и казала че ще дава пари, ако трябва, тогава докторката благоволи да ме види. Бебето го родих половин час след това 4 700кг.
Шест месеца след раждането една приятелка ми каза, че са и направили цитонамазка и отидох и аз да ми вземат. Не знаех какво точно е това. Имаше го написано като услуга при гинеколога, при който ходех. Резултата ми излезе ПАП 3Б с препоръка да се биопсирам. Три дена след това излезе и биопсията и резултата беше - рак на шийката на матката. Веднага на операция.
И сега - осем месеца след раждането, съм с тотална хистеректомия, и още си имам това течение, за което отидох още миналата година при гинеколога.
От тук нататък съм просто без коментар
Всичко е толкова объркано в това тъпо здравеопазване, и всичко е наш гръб - пациентите.
Имам още много от какво да се оплача, но ще се въздържа, че то думи нямам.