Синът ми е на 23 години и от 2004 година е с диагноза шизофрения. Досега не е работил, а надали и ще работи.
Какво трябва да направя, за да се яви на ТЕЛК?
ТЕЛК при шизофрения
-
ptomoff
- Site Admin
- Мнения: 745
- Регистриран на: Сря Мар 22, 2006 9:45 pm
На този форум често се срещат въпроси, свързани с явяване на ТЕЛК, като самите въпроси и коментарите към тях показват, че пациентите (а често и лекарите) не винаги са запознати детайлно с тази процедура и със задълженията и отговорностите на отделните звена, участващи в нея. Най-често биват обвинявани ОПЛ (личните пекари), но истината е, че точно според действащото законодателство те не носят вина за възникващите затруднения.
За да се подпомогнат пациентите (а и за ориентация на някои ИМП) е подходящо да се очертае цялата процедура с описание на отделните и елементи. Само по този начин ще стане ясно кой наистина има вина и къде пациента трябва да търси правата си.
Насочването на болните към ТЕЛК представлява част от дейностите по Медицинската експертизата на работоспособността. Тези дейности се регламентират главно в следните нормативни документи:
· Наредба за Медицинската експертизата на работоспособността (ДВ бр.47/2005)
· Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинскита експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005)
· Наредба № 40 на МЗ НРД 2005
· Писма от РЗОК до ИМП
Цялата процедура условно включва следните етапи:
Първи етап : Насочване на болния към ТЕЛК
Втори етап: Внасяне на документите от болния в Регионалната картотека на Медицинските Експертизи (РКМЕ)
Трети етап: Болният получава писмо-покана от ТЕЛК
Четвърти етап (незадължителен, но почти винаги е налице): Извършване на допълнителни изследвания или консултации по искане на ТЕЛК
Пети етап: Болният се явява на определената дата и час в ТЕЛК за освидетелстване.
Описание на отделните етапи:
Първи етап : Насочване на болния към ТЕЛК Болните се разделят на две категории:
Ø Лица с предхождаща временна неработоспособност (тези болни които са ползвали болничен лист до този момент). Тези болни се насочват от ОПЛ (личния лекар) към ЛКК с документ “Талон за ЛКК – бл. МЗ-НЗОК № 6” (Глава дванадесета от НРД 2005). ЛКК провежда необходимите прегледи и изследвания съобразно заболяванията на пациента и издава “Протокол на ЛКК” (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005), който връчва на болния. Болния внася “Протокол на ЛКК” заедно с молба по образец в РКМЕ (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005).
Ø Лица с трайно намалена работоспособност, която не е предшествана от временна неработоспособност (най-общо това са болните с хронични заболявания). В този случай болния се подготвя от ОПЛ (личния лекар). Личния лекар назначава съобразно заболяванията на пациента необходимите прегледи и изследвания (Наредба № 40). След получаване на резултатите, личния лекар издава на болния “Медицинско направление за ТЕЛК” (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005). Пациента внася “Медицинско направление за ТЕЛК” заедно с молба по образец в РКМЕ (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005).
Втори етап: Внасяне на документите от болния в Регионалната картотека на Медицинските Експертизи (РКМЕ) Болните внасят задължително следните документи в РКМЕ: - Ако са от първата категория: Молба-декларация (по образец) + “Протокол на ЛКК” - Ако са от втората категория: Молба-декларация (по образец) + “Медицинско направление за ТЕЛК” - Тук има една особеност: РКМЕ има право да върне “Протокол на ЛКК” на ЛКК или “Медицинско направление за ТЕЛК” на личния лекар при неспазване формалните изисквания за изготвянето им. Обаче тъй като изготвянето на тези документи е по официално утвърдени образци, нередности са малко вероятни. След внасянето на документите и приемането им от РКМЕ, болния изчаква получаването на писмо – покана от ТЕЛК (до 3 месеца според действащите нормативи – на практика обикновено по вече).
Трети етап: Болният получава писмо-покана от ТЕЛК. В това писмо-покана са указани: - Часът и датата на явяване за освидетелстване. - Мястото на освидетелстване. - Допълнително искани от ТЕЛК изследвания или консултации – което тук сме го означили като Четвърти етап.
Четвърти етап (незадължителен): Извършване на допълнителни изследвания или консултации по искане на ТЕЛК. ТОЗИ ЕТАП СЪЗДАВА НАЙ-ГОЛЕМИ ЗАТРУДНЕНИЯ И НА ОПЛ (ЛИЧНИТЕ ЛЕКАРИ) И НА ПАЦИЕНТИТЕ.
Част от причините са следните:
1. Неясноти и празноти в нормативната уредба;
2. Подвеждащото насочване на болните към ОПЛ (личния лекар) за назначаване на ВСИЧКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И КОНСУЛТАЦИИ. Според действащата нормативна уредба редът е следния (много е важно пациентите да знаят това за да разберат кой нарушава правата им в този случай – ТОВА НЕ Е ЛИЧНИЯТ ЛЕКАР):
1. В писмото - покана от ТЕЛК са посочени допълнителни изследвания и консултации – ТЕЛК има право да изиска такива за проверка на достоверността (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005). Това ТЕЛК е длъжен да направи с МОТИВИРАНО искане.
2. НЗОК заплаща САМО високоспециализираните и скъпоструващи медико-диагностични изследвания, които са поискани от ТЕЛК в този случай и по този ред (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005)(НРД 2005). НЗОК не заплаща другите изследвания (които не са високоспециализираните и скъпоструващи медико-диагностични изследвания) и не заплаща консултациите със специалисти по искане на ТЕЛК (справка освен посочените нормативни документи и писмо от директорите на РЗОК до ИМП). Само тези високоспециализирани и скъпоструващи медико-диагностични изследвания се заплащат от НЗОК и САМО и ЕДИНСТВЕНО за тях личният лекар има право да издаде направление; ТОЙ НЯМА ПРАВО ДА ИЗДАВА НАПРАВЛЕНИЯ ЗА ДРУГИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И НАПРАВЛЕНИЯ ЗА ПРЕГЛЕДИ ПРИ СПЕЦИАЛИСТИ (МН бр. №3 – МЗ-НЗОК) по искане на ТЕЛК (т.е. тези посочени (обикновено подчертани, заградени или написани в Писмото-покана до пациента). ТУК Е МНОГО ВАЖНО ДА СЕ РАЗБЕРЕ СЛЕДНОТО: ДОКАТО В ПЪРВИЯ ЕТАП (ПОДГОТОВКА НА ПАЦИЕНТА ЗА ТЕЛК) ВСИЧКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И КОНСУЛТАЦИИ СЪС СПЕЦИАЛИСТИ СЕ ЗАПЛАЩАТ ОТ НЗОК И ПО ТАЗИ ПРИЧИНА СЕ НАЗНАЧАВАТ ОТ ОПЛ (ЛИЧЕН ЛЕКАР) ИЛИ ЛКК, ТО В ЧЕТВЪРТИЯ ЕТАП (ИСКАНЕ НА НОВИ ИСЛЕДВАНИЯ ОТ ТЕЛК) НЗОК ПЛАЩА САМО ВИСОКОСПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ И СКЪПОСТРУВАЩИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (и то в рамките на годишния и бюджет!), НО НЕ ДРУГИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРЕГЛЕДИ ПРИ СПЕЦИАЛИСТИ КОИТО ТЕЛК ИСКА. ЗАТОВА ЛИЧНИЯ ЛЕКАР НЕ МОЖЕ (НЯМА ПРАВО) ДА ГИ НАЗНАЧАВА.
И възниква логичния въпрос: към кого отправя ТЕЛК мотивираното писмено искане за допълнителни изследвания или прегледи?
Ø По отношение на Високоспециализираните и Скъпоструващи Изследвания е ясно – към личния лекар.
Ø Но по отношение на изследванията които не са високоспециализирани и скъпоструващи, а също и консултациите от специалист по искане на ТЕЛК ситуацията не е толкова ясна. Те не може да се назначават от личния лекар (защото НЗОК не ги заплаща и съответно не се предвижда рег. стандарт). Към кого тогава трябва да е адресирано мотивираното искане на ТЕЛК за тях след като НЗОК не ги заплаща?
Непряко указание за това се съдържа в “Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинскита експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005)” (чл. 33, ал.1): “Ръководителите на лечебните заведения към които са създадени ТЕЛК, осигуряват своевременно цялостно амбулаторно или болнично изследване на освидетелстваните лица ...”. Т.е. тъй като нормативно ръководителите на лечебните заведения към които са създадени ТЕЛК за длъжни да осигурят амбулаторно или болнично изследване на освидетелстваните за нуждите на ТЕЛК от една страна, от друга страна ТЕЛК има право да изисква допълнителни прегледи и изследвания, на трето място за прегледите и обикновените изследвания ТЕЛК не може да се обръща към личните лекари, то следва, че мотивираното искане на ТЕЛК за прегледи от специалисти и обикновени (невисокоспециализирани и нескъпоструващи) изследвания трябва да се отправя към болниците към които е разкрита ТЕЛК. И в това има логика – след като ТЕЛК се съмнява в представените резултати от консултации и изследвания (тъй като ТЕЛК ги изисква за доказване на достоверността им), не е разумно (а дори е и безсмислено) те да се извършват отново в извънболничната помощ т.е. там където са направени и първите. С други думи наличното законодателство не е толкова лошо, но просто не се спазват неговите изисквания. И именно ТЕЛК прави нарушението като не отправя мотивирано искане до съответното лечебно заведение където е разкрита за провеждане на исканите допълнителни прегледи или изследвания. Вместо това съвсем неправомерно изпраща болния при личния му лекар. Пети етап: Болният се явява на определената дата и час в ТЕЛК за освидетелстване и по преценка на ТЕЛК получава експертно решение.
В общи линии това е така.ОПЛ няма да имат проблеми, ако добре прочетат Наредбата и Правилника и, най-важно,ако добре подготвят пациентите с необходимата документация така,че ТЕЛК да не ги връща.
Конкретен пример:
ОПЛ изпраща на ТЕЛК пациент с диагноза
Състояние след прекаран миокарден инфаркт.
Състояние след субарахноиден кръвоизлив.
В мед.документация има една епикриза за неврологичното заболяване и никаква документация за сърдечното.Не са направени и нови изследвания, дори ЕКГ няма.Според Вас кой е виновен?Между другото това изобщо не е изолиран случай. В почти всички протоколи но ОПЛ за ТЕЛК фигурират заболявания,за които няма никаква мед. документация.Според Вас какво трябва да направи ТЕЛК или ЛКК? Имайте предвид също,че не малко решения на ТЕЛК се обжалват пред НЕЛК.От там веднага идва въпрос:след като пише,че пациентът има някакво заболяване, какво направихте вие,че да го докажете или отхвърлите. В единия случай ощетявате лицето,а в другия -НОИ. С други думи,ако всеки по веригата си върши съвестно работата,няма да има такива проблеми.
Всъщност колега поставения от вас въпрос също е уточнен (за което бе споменато): РКМЕ може да върне “Протокол на ЛКК” на ЛКК или “Медицинско направление за ТЕЛК” на ОПЛ, но само в случай, че не са изпълнени изискванията на Нар. 40. И тогава ЛКК или ОПЛ (в зависимост от конкретния случай) попълва пропуските (ако са налице такива). Но ако РКМЕ приеме документите на пациента, то тогава ТЕЛК не може да има претенции към ЛКК или ОПЛ (освен за Високоспециализираните и Скъпоструващи Изследвания). При споменатия от вас казус очевидно пропускът е на РКМЕ, която е трябвало да върне документите.
За да се подпомогнат пациентите (а и за ориентация на някои ИМП) е подходящо да се очертае цялата процедура с описание на отделните и елементи. Само по този начин ще стане ясно кой наистина има вина и къде пациента трябва да търси правата си.
Насочването на болните към ТЕЛК представлява част от дейностите по Медицинската експертизата на работоспособността. Тези дейности се регламентират главно в следните нормативни документи:
· Наредба за Медицинската експертизата на работоспособността (ДВ бр.47/2005)
· Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинскита експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005)
· Наредба № 40 на МЗ НРД 2005
· Писма от РЗОК до ИМП
Цялата процедура условно включва следните етапи:
Първи етап : Насочване на болния към ТЕЛК
Втори етап: Внасяне на документите от болния в Регионалната картотека на Медицинските Експертизи (РКМЕ)
Трети етап: Болният получава писмо-покана от ТЕЛК
Четвърти етап (незадължителен, но почти винаги е налице): Извършване на допълнителни изследвания или консултации по искане на ТЕЛК
Пети етап: Болният се явява на определената дата и час в ТЕЛК за освидетелстване.
Описание на отделните етапи:
Първи етап : Насочване на болния към ТЕЛК Болните се разделят на две категории:
Ø Лица с предхождаща временна неработоспособност (тези болни които са ползвали болничен лист до този момент). Тези болни се насочват от ОПЛ (личния лекар) към ЛКК с документ “Талон за ЛКК – бл. МЗ-НЗОК № 6” (Глава дванадесета от НРД 2005). ЛКК провежда необходимите прегледи и изследвания съобразно заболяванията на пациента и издава “Протокол на ЛКК” (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005), който връчва на болния. Болния внася “Протокол на ЛКК” заедно с молба по образец в РКМЕ (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005).
Ø Лица с трайно намалена работоспособност, която не е предшествана от временна неработоспособност (най-общо това са болните с хронични заболявания). В този случай болния се подготвя от ОПЛ (личния лекар). Личния лекар назначава съобразно заболяванията на пациента необходимите прегледи и изследвания (Наредба № 40). След получаване на резултатите, личния лекар издава на болния “Медицинско направление за ТЕЛК” (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005). Пациента внася “Медицинско направление за ТЕЛК” заедно с молба по образец в РКМЕ (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005).
Втори етап: Внасяне на документите от болния в Регионалната картотека на Медицинските Експертизи (РКМЕ) Болните внасят задължително следните документи в РКМЕ: - Ако са от първата категория: Молба-декларация (по образец) + “Протокол на ЛКК” - Ако са от втората категория: Молба-декларация (по образец) + “Медицинско направление за ТЕЛК” - Тук има една особеност: РКМЕ има право да върне “Протокол на ЛКК” на ЛКК или “Медицинско направление за ТЕЛК” на личния лекар при неспазване формалните изисквания за изготвянето им. Обаче тъй като изготвянето на тези документи е по официално утвърдени образци, нередности са малко вероятни. След внасянето на документите и приемането им от РКМЕ, болния изчаква получаването на писмо – покана от ТЕЛК (до 3 месеца според действащите нормативи – на практика обикновено по вече).
Трети етап: Болният получава писмо-покана от ТЕЛК. В това писмо-покана са указани: - Часът и датата на явяване за освидетелстване. - Мястото на освидетелстване. - Допълнително искани от ТЕЛК изследвания или консултации – което тук сме го означили като Четвърти етап.
Четвърти етап (незадължителен): Извършване на допълнителни изследвания или консултации по искане на ТЕЛК. ТОЗИ ЕТАП СЪЗДАВА НАЙ-ГОЛЕМИ ЗАТРУДНЕНИЯ И НА ОПЛ (ЛИЧНИТЕ ЛЕКАРИ) И НА ПАЦИЕНТИТЕ.
Част от причините са следните:
1. Неясноти и празноти в нормативната уредба;
2. Подвеждащото насочване на болните към ОПЛ (личния лекар) за назначаване на ВСИЧКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И КОНСУЛТАЦИИ. Според действащата нормативна уредба редът е следния (много е важно пациентите да знаят това за да разберат кой нарушава правата им в този случай – ТОВА НЕ Е ЛИЧНИЯТ ЛЕКАР):
1. В писмото - покана от ТЕЛК са посочени допълнителни изследвания и консултации – ТЕЛК има право да изиска такива за проверка на достоверността (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005). Това ТЕЛК е длъжен да направи с МОТИВИРАНО искане.
2. НЗОК заплаща САМО високоспециализираните и скъпоструващи медико-диагностични изследвания, които са поискани от ТЕЛК в този случай и по този ред (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005)(НРД 2005). НЗОК не заплаща другите изследвания (които не са високоспециализираните и скъпоструващи медико-диагностични изследвания) и не заплаща консултациите със специалисти по искане на ТЕЛК (справка освен посочените нормативни документи и писмо от директорите на РЗОК до ИМП). Само тези високоспециализирани и скъпоструващи медико-диагностични изследвания се заплащат от НЗОК и САМО и ЕДИНСТВЕНО за тях личният лекар има право да издаде направление; ТОЙ НЯМА ПРАВО ДА ИЗДАВА НАПРАВЛЕНИЯ ЗА ДРУГИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И НАПРАВЛЕНИЯ ЗА ПРЕГЛЕДИ ПРИ СПЕЦИАЛИСТИ (МН бр. №3 – МЗ-НЗОК) по искане на ТЕЛК (т.е. тези посочени (обикновено подчертани, заградени или написани в Писмото-покана до пациента). ТУК Е МНОГО ВАЖНО ДА СЕ РАЗБЕРЕ СЛЕДНОТО: ДОКАТО В ПЪРВИЯ ЕТАП (ПОДГОТОВКА НА ПАЦИЕНТА ЗА ТЕЛК) ВСИЧКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И КОНСУЛТАЦИИ СЪС СПЕЦИАЛИСТИ СЕ ЗАПЛАЩАТ ОТ НЗОК И ПО ТАЗИ ПРИЧИНА СЕ НАЗНАЧАВАТ ОТ ОПЛ (ЛИЧЕН ЛЕКАР) ИЛИ ЛКК, ТО В ЧЕТВЪРТИЯ ЕТАП (ИСКАНЕ НА НОВИ ИСЛЕДВАНИЯ ОТ ТЕЛК) НЗОК ПЛАЩА САМО ВИСОКОСПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ И СКЪПОСТРУВАЩИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (и то в рамките на годишния и бюджет!), НО НЕ ДРУГИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРЕГЛЕДИ ПРИ СПЕЦИАЛИСТИ КОИТО ТЕЛК ИСКА. ЗАТОВА ЛИЧНИЯ ЛЕКАР НЕ МОЖЕ (НЯМА ПРАВО) ДА ГИ НАЗНАЧАВА.
И възниква логичния въпрос: към кого отправя ТЕЛК мотивираното писмено искане за допълнителни изследвания или прегледи?
Ø По отношение на Високоспециализираните и Скъпоструващи Изследвания е ясно – към личния лекар.
Ø Но по отношение на изследванията които не са високоспециализирани и скъпоструващи, а също и консултациите от специалист по искане на ТЕЛК ситуацията не е толкова ясна. Те не може да се назначават от личния лекар (защото НЗОК не ги заплаща и съответно не се предвижда рег. стандарт). Към кого тогава трябва да е адресирано мотивираното искане на ТЕЛК за тях след като НЗОК не ги заплаща?
Непряко указание за това се съдържа в “Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинскита експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ бр. 47/2005)” (чл. 33, ал.1): “Ръководителите на лечебните заведения към които са създадени ТЕЛК, осигуряват своевременно цялостно амбулаторно или болнично изследване на освидетелстваните лица ...”. Т.е. тъй като нормативно ръководителите на лечебните заведения към които са създадени ТЕЛК за длъжни да осигурят амбулаторно или болнично изследване на освидетелстваните за нуждите на ТЕЛК от една страна, от друга страна ТЕЛК има право да изисква допълнителни прегледи и изследвания, на трето място за прегледите и обикновените изследвания ТЕЛК не може да се обръща към личните лекари, то следва, че мотивираното искане на ТЕЛК за прегледи от специалисти и обикновени (невисокоспециализирани и нескъпоструващи) изследвания трябва да се отправя към болниците към които е разкрита ТЕЛК. И в това има логика – след като ТЕЛК се съмнява в представените резултати от консултации и изследвания (тъй като ТЕЛК ги изисква за доказване на достоверността им), не е разумно (а дори е и безсмислено) те да се извършват отново в извънболничната помощ т.е. там където са направени и първите. С други думи наличното законодателство не е толкова лошо, но просто не се спазват неговите изисквания. И именно ТЕЛК прави нарушението като не отправя мотивирано искане до съответното лечебно заведение където е разкрита за провеждане на исканите допълнителни прегледи или изследвания. Вместо това съвсем неправомерно изпраща болния при личния му лекар. Пети етап: Болният се явява на определената дата и час в ТЕЛК за освидетелстване и по преценка на ТЕЛК получава експертно решение.
В общи линии това е така.ОПЛ няма да имат проблеми, ако добре прочетат Наредбата и Правилника и, най-важно,ако добре подготвят пациентите с необходимата документация така,че ТЕЛК да не ги връща.
Конкретен пример:
ОПЛ изпраща на ТЕЛК пациент с диагноза
Състояние след прекаран миокарден инфаркт.
Състояние след субарахноиден кръвоизлив.
В мед.документация има една епикриза за неврологичното заболяване и никаква документация за сърдечното.Не са направени и нови изследвания, дори ЕКГ няма.Според Вас кой е виновен?Между другото това изобщо не е изолиран случай. В почти всички протоколи но ОПЛ за ТЕЛК фигурират заболявания,за които няма никаква мед. документация.Според Вас какво трябва да направи ТЕЛК или ЛКК? Имайте предвид също,че не малко решения на ТЕЛК се обжалват пред НЕЛК.От там веднага идва въпрос:след като пише,че пациентът има някакво заболяване, какво направихте вие,че да го докажете или отхвърлите. В единия случай ощетявате лицето,а в другия -НОИ. С други думи,ако всеки по веригата си върши съвестно работата,няма да има такива проблеми.
Всъщност колега поставения от вас въпрос също е уточнен (за което бе споменато): РКМЕ може да върне “Протокол на ЛКК” на ЛКК или “Медицинско направление за ТЕЛК” на ОПЛ, но само в случай, че не са изпълнени изискванията на Нар. 40. И тогава ЛКК или ОПЛ (в зависимост от конкретния случай) попълва пропуските (ако са налице такива). Но ако РКМЕ приеме документите на пациента, то тогава ТЕЛК не може да има претенции към ЛКК или ОПЛ (освен за Високоспециализираните и Скъпоструващи Изследвания). При споменатия от вас казус очевидно пропускът е на РКМЕ, която е трябвало да върне документите.