BgGP.net

fotografa

Лекарят е длъжен да отиде на домашно пасещение, когато му кажат, че възрастна жена е паднала, има световъртеж и схващане на едната половина на тялото. Естествено незабавно отидох на адреса и представете си какво заварих! Бабата с богатирски замах сечеше дърва на дребни подпалки! Онемях от дърварските и умения и влязох в апартамента да се съфирясам, а вътре ме посрещна пияната и внучка!!! Проведох някакъв преглед и и изписах необходимото, но като слизах по стълбите усетих, че ми се гади. Все още продължава да ми се гади и ми се изпари желанието за работа. Ако някой колега прочете този постинг нека ме посъветва как да спра гадеето, защото ща не ща трябва да продължа да работя. Evil or Very Mad

werewolf_

интересен пост Smile

аз не съм колега, но все пак да знаеш че и от двата лагера - пациенти и доктори има и добри и лоши. Бабите няма да ги промениш, трябва да свикнеш, тя си казва "на мен малко ми остава на тоя свят" и си прави каквото знае, ама като й се разтупа сърцето викат линейка, а не катафалка, така че стискай зъби. А инак аз лично познавам пияни доктори - чичо ми също е ходил пиян на работа, особено дежурствата по нова година... А внучката хубава ли беше Wink

дай адреса не ЛС Smile

Това в кръга на шегата разбира се, стана ми интересно за бабата защото и аз вкъщи си имам една такава и въпреки че ми е кръв не оправдава глупостите дето прави, ама нейна си работа, не се гаси туй що не гасне Smile

Bulgaricus

И аз не съм ти колега, но трябва да ти кажа, че няма начин да свикнеш. Има начин да не те засяга чак толкова. При нас поне хирурзите и служителите, които се конфронтираме с подобни неща всеки ден по няколко пъти, включително и с такива, лежали по дни в собствените си отпадни продукти, са намерили начин на вулгарен и циничен хумор, който да иронизира случилото се и така с положителната емоция на смеха да се превъзмогне ужасът на смъртта, умирането и на цялата помия. Няма да ти казвам как звучи всичко от страни от външностоящи, но все пак и служителите са хора и те трябва по някакъв начин, независимо от поста си да преживяват вижданото.