BgGP.net

fotografa

Пред приближаването на поредния рамков договор все по-често си задавам въпроса какво се случи с нас през тези години. Ние джипитата изнесохме на гърба си реформата и то с цената на огромни усилия и жертви. В името на какво? На оцеляването разбира се! Нямаше как - просто бяхме принудени. Някои не оцеляха и останаха извън играта. В това време останалите прябваше да полагаме денонощен къртовски труд, да спим нощем по кушетките, лишавайки най-близките си от нашето присъствие. Трябваше да създадем базата данни на касата и като цербери да охраняваме ресурсите и на входа на системата.
През това време доходите ни нараснаха, но с колко!? Мнозинството от нас вече не гладуват, но колко от нас са си надвили на масрафа и идват с кола на работа? Като се обърнем назад има още много какво да се желае в това отношение. Много ни завидяха, но никой май не се сеща за разликата между приходи и доходи.
Останахме ограбени в едно отношение - времето! Времето е най-ценното, с което разполагаме, защото ни е дадено само по веднъж. От шест години нямам време да рисувам, не чета защото пиша отчети, а медицинското познание поддържам от брошурките на медицинските представители. Жалко! Време е да се промени!
Дадохме шест години от живота си да ви направим здравна реформа господа управници. Хайде сега направте така, че да ни остане малко свободно време и за самите нас. Иначе народът ще бъде лекуван от хора със синдром на изпепеляване , а след десет години няма да има лекари.