Форуми на българските лекари
BgGP.net

Форуми на българските лекари
 
 ЧЗВЧЗВ   ТърсенеТърсене
 Дали връзка към форумитеРеференти     ВходВход   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
Много притеснена...

 
Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения   Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения    Форуми на българските лекари -> Имам проблем...
Автор Съобщение
Cvetelina_g



Регистриран на: 31 Мар 2010
Мнения: 4

Пуснато на: Сря Мар 31, 2010 8:14 pm    Заглавие: Много притеснена... Отговорете с цитат

Здравейте...моля ви за по-бърз отговор защото се чувствам много объркана и подтисната. Незнам вече към кого и дали е разумно да се обърна към някого.....просто немога да се контролирам.
Страхувам се от всички болести и всички симптоми. Оглеждам се, опипвам се, ходя постоянно по лекари, вземам направления за мамолог, гинеколог, невролог, хирург, очен лекар......
Изпитвам страх че може да съм болна от рак. Аз или близките ми. Изпадам в страхотни депресии, а в някои моменти на криза ми пада много кръвното, имам силно сърцебиене и задух, това може да продължи с дни.
Преди година баща ми почина от рак на панкреаса. Мислех че се съм го изживяла но очевидно имам доста сериозен проблем. На 26 години съм. Имам момченце на 5 годинки. Страхувам се постоянно за живота на близките си и мен самата.
Преди месец оперираха съпруга ми от дискова херния. Бях с него в болницата 1 седмица. Там имаше само оперирани от тумори и хернии. Спах на столове защото за мен нямаше легло и започна страшно много да ме боли лявата ръка. Имам проблем с гръбнака защото още миналата зима след един тежък грип получих много силни болки и ходих на ортопед. Каза ми че имам видима сколиоза . Тогава болките постепенно отшумяха... Сега след престоя в болницата, година а може и две да са след последните болки не помня вече, започна пак. Болки в гърба, лявото рамо, сгъвката на ръката и изтръпване на безименния и кутрето. Разболях се и от грип. Но точно когато съм се разболявала явно от втрисането болките бяха още по-силни. Взех направление за невролог. Прегледа ме и ме разпита обстойно, обясних за схващанията, за болките за изтръпването. Каза че причините са многобройни но не и сериозни в смисъл такъв че от тогава само се тегли но не се умира....
Прати ме на рентген на шийни прешлени за всеки случай. Там стана ясно че имам приплеснати дискове,изгладена лордоза..../незнам какво означава/, и лека дископатия. От там сама реших да ида при ортопед. Той пита имам ли болки в главата и каза че е много възможно да получавам и това но да не се притеснявам. Изгърбена съм доста, усещам се....но сколиозата не е прогресираща. От там реших да си направя ПКК, на мен и малкия защото той пие повече вода и се изплаших да няма диабет. Помолих и мен да изследват. Резултатите са много добри и на двамата. След всичко това напипах увеличен лимфен възел на врата си. Немога да преценя колко увеличен е и какъв е по принцип защото го напипвам само по време на настинка и не се случва за първи път. Един отстрани на врата и един под брадичката. И двата са с размери, може би....2-3-4 мм. В интернет каквото и да се напише излиза симптом на рак. Стах неспокойна. Започнах да се изследвам цялата.
Болките в ръката и рамото, както и гърба и изтръпването изчезнаха напълно с времето. Получава се лека болка при повече натоварване, но остана едно схващане на врата....болката е понякога като стрелкаща. И не е постоянна в никакъв случай, нито е силна. Но е неприятна, с,каш някоя вратна жила се е възпалила. Немога да преценя дали идва от лимфния възел но е в лявата част на главата и в оставата на тила. От около 2 години когато започнаха и проблемите ми усещам и сякаш изтръпване на окото , все едно клепача ми е затворен , а не е . Чета за тези симтоми и получавам МОМЕНТАЛНО и други !
Изтръпване на цялата лява част на лицето с болка точно одзад в ляво в тила.
Като спя нямам никакви проблеми и непросредстмвено като стана също. започват през деня и особено вечер имам чувство че всичко се изостря. Започвам да си представям как ме пращат на скенер , откриват ми тумор и как малкото ми момченце остава без майка.............Никога до сега не се бях осмелила да го кажа..............Буца имам в гърлото и ме е страх толкова много че немога дори вече на лекар да ида. Очите ми са пълни със сълзи и мисля само за тумор. В главата...на гърдата...незнам........
Възможно ли е всичко това да са симптоми на психически проблем. Психическият проблем поражда ли физическа болка и дискомфорт или това са само успокоения за някои.....
Леко уголемена е и лявата ми сливица. Със слаб имунитет съм. Ходих преди 3 дни в една частна лаборатория да си направя диференциално броене. След резултатите и разговора с жената тя категорично каза :" Проблема не ти ев лимфния възел момиче........" Това хем ме "успокои", хем ме притесни и аз незнам защо. Не вярвам на лекарите, на изследванията , на резултатите.......получавам по нов симптом във всеки момент. И изчезва сякаш като се разсея...след това веднага се връща..........................
Болката в главата и врата и сковаността от ляво ме притесняват най-много.
Какво да правя. Какво ми има.................................
Днес започнах да меря всичките си дрехи, да не би да съм започнала да слабея, защото ако рака е напреднал и не се вижда на кръвната картина отклонение, може да е вече късно...................
Посъветвайте ме.....Възможно ли е всичко да е на психическо основа или имам сериозен физически здравословен проблем.
Страх ме е дори от отговорите които ще прочета, от хората които ще се включат и дали няма да има такива, които да кажат че и те са били така и имат тумор примерно........................
Никога , никога не съм била толкова искрена..............
Върнете се в началото
ptomoff
Site Admin


Регистриран на: 22 Мар 2006
Мнения: 1437

Пуснато на: Сря Мар 31, 2010 10:16 pm    Заглавие: Много притеснена... Отговорете с цитат

Почети за хипохондрията.
Върнете се в началото
Cvetelina_g



Регистриран на: 31 Мар 2010
Мнения: 4

Пуснато на: Сря Мар 31, 2010 10:26 pm    Заглавие: Много притеснена... Отговорете с цитат

ptomoff написа:
Почети за хипохондрията.


Чела съм....
Още преди 2-3 години когато започнаха проблемите с баща ми и аз получих първите си проблеми със сърцебиенето и задъхването......тогава се "успокоих" че не е физически здравословен проблем и че мога да се "справя" сама с това. Живея в много малък град и тук няма психолог или психотеревт, няма дори в областния град . Има на 200 км от нас или чак в София . Физическа възможност нямам да го посещавам. Финансовата също не омаловажавам.
Просто "симптомите " ми стават все по физически ! И съм тотално объркана............
това са хем симптоми на паническо разстройство примерно, хем на някое раково заболяване............
Интернет е.............странно нещо............
може да ти помогне, и да те разболее.......
И все пак сам решаваш как да живееш.
Преди доста време в час по психология бях писала есе на тема "Незнаието е блаженство" . Никога не съм си представяла че ще се върна отново към това, и ще го изпитам на гърба си...............
Върнете се в началото
ptomoff
Site Admin


Регистриран на: 22 Мар 2006
Мнения: 1437

Пуснато на: Сря Мар 31, 2010 10:52 pm    Заглавие: Много притеснена... Отговорете с цитат

Моят приятел фотографа счита, че 99% от заболяванията са на психична основа. След като си в малък град се опитай да поговриш с някой училищен психолог, все ще е нещо.
Върнете се в началото
Cvetelina_g



Регистриран на: 31 Мар 2010
Мнения: 4

Пуснато на: Сря Мар 31, 2010 11:09 pm    Заглавие: Много притеснена... Отговорете с цитат

ptomoff написа:
Моят приятел фотографа счита, че 99% от заболяванията са на психична основа. След като си в малък град се опитай да поговриш с някой училищен психолог, все ще е нещо.


И тук идва въпроса, до който често стигам, а и може би не само аз. Най-тревожния , в етапа когато "реша", че всичко зависи от мен и психиката ми - "Ами ако аз наистина съм болна и всички тези симптоми ми го доказват а аз се опитвам да си внуша, че нищо ми няма?"
Ето това е ужасно.....
Върнете се в началото
ptomoff
Site Admin


Регистриран на: 22 Мар 2006
Мнения: 1437

Пуснато на: Чет Апр 01, 2010 12:26 am    Заглавие: Много притеснена... Отговорете с цитат

Умът има силата не само да разболява, но и да лекува. А, ако си сериозно болна, само с внушение едва ли ще се оправиш, въпреки, че разни баячки, гадателки и лечителки разчитат точно на плацебо ефекта. Така че, мисли си че си здрава!
Върнете се в началото
Cvetelina_g



Регистриран на: 31 Мар 2010
Мнения: 4

Пуснато на: Чет Апр 01, 2010 10:25 pm    Заглавие: Много притеснена... Отговорете с цитат

ptomoff написа:
Умът има силата не само да разболява, но и да лекува. А, ако си сериозно болна, само с внушение едва ли ще се оправиш, въпреки, че разни баячки, гадателки и лечителки разчитат точно на плацебо ефекта. Така че, мисли си че си здрава!


Много е трудно, повярвайте ми! Много !
Днес примерно след прочетено се почувствах някак...обнадеждена...че може пък да мога да се преборя. Вървя си и срещам приятелка. И тя възкликва :" Нещо отслабнала изглеждаш, лицето ти е изпито" И почувствах такова свиване на стомаха че ми се доповръща. После си казах...добре ще изчакам да видя дали ще отслабна още. Но това пак е свързано с чакане, наблюдение.....после се сетих как баща ми слабееше 5 години ! Какво ли не му изследваха! Включително и в раковата болница беше на изследвания.
Когато след 5 години се напълни с вода и го отвориха, всичко беше каша.....Тогава неможех да повярвам............как се случи.............след толкова обикаляне по лекари........И започнах да се оглеждам във всички огледала и витрини през които минавам. Като парцал се движа. Една жила на врата ме боли понякога .....немога да преценя дали е от лимфния възел който е съвсем мъничък и си го има от години.....
Защо съм отслабнала? Възможно ли е за тази една седмица /от тогава се чувствам много зле и нямам апетит/ да съм отслабнала та чак да ми личи....А какво означава да нямам апетит...?
Просто незнам как ще се справя, наистина съм адски притеснена. Детенцето ми го забелязва. Пита защо плача и той почва да плаче с мен. Това ме вади от равновесие още повече. Как на 26 години нямам сили да си вдъхна кураж и да погледна по друг начин на нещата.....
Съпруга ми се изнервя от мен. Каза че съм луда. Да престана с лекарите и диагнозите....да престана да чета. Казва ми :" Защо аз не съм така, да не би никога нищо да не ме е боляло"?
Ами незнам..наистина незнам защо аз съм такава.
Имала съм прекрасни моменти в които съм се чувствала като преродена. Имала съм и такива като този обаче. Това е 2-рата ми толкова сериозна депресия. Първата беше, когато реших лятото че съпруга ми е болен. Тогава отслабнах със 7 килограма за седмица. Но за миг не си помислих че може да ми има нещо. Хванах гастрит.
Сега съм отслабнала отново и само мисля, на къкв лекар да ида и какво да изследвам.........

P.S. Пиша едновременно в два форума ...
Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:   
Този форум е заключен - не можете да пускате теми, да отговаряте или да променяте мнения   Тази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения    Форуми на българските лекари -> Имам проблем... Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Посещавайки този сайт, вие се съгласявате той да използва бисквитки. Ако не сте съгласни, напуснете сайта и изтрийте бисквитките през настройките на вашия браузър.
Още информация. Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB